книга бизнес растеж - как да го постигнем, Ръководство на успешния мениджър, академия за лидери, д-р владислав цветанов

Бизнес растеж – как да го постигнем. Ръководство на успешния мениджър. Книгатематика: стратегически мениджмънт

Повечето фирми се стремят към развитие, но малко от тях го постигат. Непрекъснатият растеж не се случва от само себе си, а изисква предварителна подготовка, правилна стратегия и умело управление. Преди да се явим на изпит – учим, преди да участваме в състезание – тренираме, а преди да заемем мениджърска позиция – не правим нищо?! Още Конфуций е казал:

Успехът зависи от предварителната подготовка.
Без нея неуспехът е сигурен.

Много ръководители работят усърдно, за да постигнат значим бизнес успех. Не щадят време и усилия за създаване на собствени модели и стратегии само за да установят, че конкурентите отдавна ги прилагат. Да, възможно е да изобретят нещо уникално, но на цената на скъпоструващи грешки и безвъзвратно изгубено време.

Настоящото Ръководство на успешния мениджър съдържа инструменти, техники, подходи и стратегии за постигане на бизнес растеж и превенция на често допускани грешки в областта на мениджмънта. Книгата има едновременно теоретична и практическа стойност. През призмата на 25-годишната си управленска практика авторът синтезира опита на световноизвестни мениджъри; представя научни изследвания, концепции и модели; разказва поучителни бизнес истории.

Бизнес растеж – как да го постигнем е настолна книга за всеки мениджър, който иска да разгърне своя потенциал и да постига по-високи и устойчиви бизнес резултати.

Баркод на книгата: 9786190106968, ISBN: 619-01-0696-X, пълноцветно издание.

Възможно ли е човек, който никога не е плувал, да ни научи да плуваме? А да преодоляваме страха от дълбокото? Не, не е възможно. Как тогава да очакваме университетски преподаватели без практически опит в бизнеса да ни научат да бъдем ефективни мениджъри? В компаниите пък нямат време да ни обучат… Огромното мнозинство от нас са повишени в мениджъри, без да имат адекватната подготовка за това. Хвърлят ни в дълбоките води с една-единствена инструкция: „Плувай!“ и още от ден първи започват да ни оценяват за бързина, качество, резултати. С други думи, от нас се очаква да тичаме, преди да сме се научили да ходим. Ако ви се струва, че в процеса на изграждане на бизнес ръководители липсва здрав разум, не сте единствените.

Всеки от нас помни първите си стъпки на мениджърското поприще. Ето и моята история за това как ме споходи късметът да бъда повишен в изпълнителен директор.

Октомври 1997 г., ул. „Хемус“ № 62 – 64, София, офисът на управителя на „Юнимастърс Еър“ ООД – една от най-успешните компании за въздушна спедиция в България за периода 1995 – 2005 г., в която по това време работех като оперативен служител, отдел „Авиовнос“.

– Сядай, Владиславе. Как си? – Без да дочака отговор, управителят се зачете в току-що въведения в компютъра текст и отнесено промърмори: – Само минута, да довърша този документ.

Минутите станаха три и всяка от 180-те секунди течеше изнервящо бавно. Почувствах цялото превъзходство и значимост на този текст над моето присъствие.

Първия път, когато посетих този офис, намиращ се на пет километра от местоработата ми, беше преди месец. Исках да напусна фирмата по ред причини: работното време не се уплътняваше добре, зле проектираните работни процеси водеха до двойно, че и тройно повторение на една и съща дейност, понижавайки производителността ни, а внедряването на одобрените нововъведения се протакаше с месеци. Работехме като в държавно предприятие и така „изпускахме“ клиенти. На всичкото отгоре конкурентна фирма ми предлагаше с 20% по-висока заплата (вместо 100, щях да получавам 120 долара на месец – сериозен допълнителен доход за човек като мен: семеен, с дете). Тогава управителят на „Юнимастърс Еър“ повиши заплатата ми и ме помоли да изчакам един месец. Подготвяли се промени във фирмата, затова щяло да бъде по-удачно първо да се състоят и после да говорим за подобрения в процесите. През този един месец никой – нито аз, нито останалите служители на фирмата – не беше забелязал дори знак за предстоящи промени.

Чудех се на каква тема ще бъде днешният ни разговор с управителя. Не вярвах, че иска да прекрати трудовите ми правоотношения с мотива, че преди трийсет дни съм проявил интерес към конкурентна фирма заради по-високо възнаграждение. По-скоро си мислех, че иска да ми възложи някакъв значим проект, например труден голям клиент, когото да спечеля за компанията… Така или иначе, в онзи момент бях силно притеснен.

– Как върви работата? Какво ново на летището? – попита управителят.

– Няма промени, нещата са както преди месец. Октомври се очертава силен откъм приходи – отговорих аз внимателно, търсейки в очите му повода за днешната среща. Не открих нищо.

– Как мислиш, ще можеш ли да се справиш с ролята на изпълнителен директор на фирмата?

Беше като гръм от ясно небе. Застинах на мястото си. Не знам колко секунди съм мълчал, но споменът от току-що приключилата изнервяща триминутна тишина ме подтикна да побързам с отговора:

– Завършил съм маркетинг и мениджмънт в УНСС, от десетгодишен мечтая да бъда изпълнителен директор… Ще положа всички усилия! Имам идеи за подобрения! Дали ще се справя? След три месеца ще стане ясно.

И така, след 15 месеца стаж като редови служител, стартира мениджърската ми кариера. Повишението ласкаеше честолюбието ми – мислех си, че са оценили управленския ми потенциал и висшето образование в областта на мениджмънта. През първия месец се хвалех на всички познати: „Повишиха ме в изпълнителен директор!“. Малко след това двама от по-старшите ми колеги споделиха, че са отказали длъжността. Нима управителят е бил принуден от обстоятелствата да ми предложи повишението?! Стана ми криво.

По това време не си давах сметка колко е трудно да повериш цяла фирма на 25-годишен младок като мен и какъв риск крие това за собствениците. Чест правеше на управителя[1], че беше преборил колебанията си и беше намерил смелост да приложи правилното от стратегическа гледна точка решение. Мнозина на негово място биха се опитали да управляват компанията дистанционно – сериозна управленска грешка, която би довела до посредствени фирмени резултати в дългосрочен план.

На следващия ден си дадох сметка, че повишението е златен шанс за мен, и вместо да се цупя, избрах да се фокусирам върху възможността да докажа на себе си и на другите, че мога да постигам резултати и на директорски пост. И до ден днешен обаче казвам: „Имах късмета рано да бъда повишен“ (по-нататък ще разкажа вица за ролята на късмета при заемането на висша управленска позиция). Шестте години, прекарани в „Юнимастърс Еър“, са най-бързо преминалите в живота ми, което, погледнато от друг ъгъл, означава най-щастливите.

След като бях назначен на новата длъжност, не последва обучение по управленски политики на холдинга, нито по добри мениджърски практики, прилагани  през четирите години от създаването на фирмата. Нямаше 2 – 5-годишна стратегия, която да следвам, нямаше длъжностни, нито функционални характеристики, нямаше единна политика по заплащане на труда, нито системи за обучение на новопостъпили служители, нямаше план за постигане на бизнес растеж… Имаше управител, силно желаещ растеж на фирмата, и 16 души колектив, 13 от които с по-голям трудов стаж в компанията от мен, някои дори от първия ѝ ден. При всичките тези липси все пак имаше и нещо много ценно, най-важното за успеха в сферата на услугите – кадърни колеги. Независимо дали одобряваха, или бяха против моето изненадващо повишение, десетима от шестнайсетимата служители бяха способни хора, сред 20-те топ процента от населението на България[2].

Бях на 25 години и 9 месеца. През 1997 г. практиката на менторство от страна на бизнес ръководител с богат опит не беше разпространена в България, така че трябваше да се справя без напътствия. Макар и с магистърска степен по мениджмънт, а може би точно заради нея, допуснах много грешки. Ежемесечно „изобретявах“ топлата вода и колелото, както мнозина други изпълнителни директори преди мен, за да установя, че те отдавна са открити… Много ме болеше от собствените ми грешки. Едва десетина години по-късно осъзнах, че за един изпълнителен директор съществува много по-голям грях от този и той е… да не допуска грешки.

Ако не допускате грешки,
значи решавате твърде прости задачи.
А това вече е голяма грешка.

     Франк Уилчек (р. 1951)
     Нобелов лауреат по физика за 2004 г.

Моите грешки родиха голямата ми мечта: да създам ръководство, съдържащо инструменти, техники, подходи и стратегии за постигане на бизнес растеж и превенция на често допусканите грешки в областта на мениджмънта. Мечтаех да открия начин да спестя време на настоящите и бъдещите ръководители, които със сигурност ще „открият“ и топлата вода, и колелото, но също като мен никога няма да могат да върнат времето назад. А времето е ресурс, който не можем да си позволим да пилеем. Нещо повече – управленската ефективност е функция на начина, по който използваме времето.

Както за талантливия, така и за некадърния мениджър денят има 24 часа. И двамата разполагат с еднакво работно време, но го оползотворяват по различен начин. Единият се занимава предимно с важни задачи, другият – със спешни. Важното и спешното са в непрекъсната борба за надмощие в дневния ред на ръководителя. Надделява това, на което той посвещава повече време. Изглежда лесно да изберем важното пред спешното, но всъщност е трудно. Спешното е настойчиво, арогантно, изисква внимание на мига и изяжда безценното управленско време. Справянето със спешните задачи покачва адреналина, носи емоционално удовлетворение и създава измамно усещане за успех. И да, успех безспорно е постигнат, но той рядко е значим. Това, което се случва, е преумора, стрес и фокус върху усъвършенстването на текущите дейности и процеси. Не остава време за най-важното: анализ и оценка на въпроса това ли са правилните дейности и процеси за постигане на набелязаните цели.

Ръководството на успешния мениджър, което държите в ръцете си, е за правилните действия. Темите, залегнали в него, нямат претенции за изчерпателност и всеобхватност на спецификите в разнородните икономически сектори. Те са систематизирано обобщение на управленските предизвикателства, с които съм се сблъсквал в 25-годишната си практика, включват най-честите причини да бъда наеман като консултант по мениджмънт, както и въпросите, задавани през блога на Академия за Лидери™. При разработването на отделните глави се стремях да постигна максимална обективност, като проверявах представените добри практики и теоретични модели през два и повече източника. Осъзнавам, че въпреки тези ми усилия неизбежно съм пречупил информацията през призмата на собствените си убеждения и ценностна система. Надявам се на Вашата толерантност и благосклонност, ако някъде в текста усетите пристрастие, защото не е преднамерено.

За мен ще бъде успех и повод за радост хората, които искрено уважавам – мениджърите и бизнес лидерите, избрали непрекъснатото самоусъвършенстване за свой начин на живот – да оценят настоящото Ръководство като полезно професионално четиво. Щом четете тези редове, вие сте от същата порода. Вие сте човек, който жадува утре да бъде по-ефективен бизнес ръководител от днес. Статистиката показва, че по-малко от 2% от населението на планетата полага системни усилия за личностно и професионално израстване. Поздравления за избора Ви да бъдете един от тях! Може да не ми повярвате веднага, но – сигурен съм! – с времето ще споделите моето убеждение, че бъдещето на българската икономика зависи от хора като Вас.

 

Приятно четене!

 

[1] Управителят пожела фирмата и името му да не бъдат споменавани. Уважих втората част от желанието му.

[2] От 1996 г. служителите в компанията се подбираха с тестове за интелигентност и MТVS –показател, измерващ нестандартното, евристичното и логическото мислене, бързината на вземане на решения, конструктивността на подхода и др. Резултатите определяха в коя група попада служителят (по това време във фирмата се назначаваха хора с IQ над 120 единици по скалата на MENSA и 90 единици по MТVS).

Издател:              “Изток-Запад”
Автор:                   д-р Владислав Цветанов
Печат:                   пълноцветен
Брой страници: 320
Корици:               твърди
Размер:                17/24

Година:                2020
ISBN:                     978-619-01-0696-8

Можете да откриете книгата на сайта на издателството, както и във всички големи книжарници: Хеликон, Сиела, Ориндж, Гринуич.

Непрекъснато се увеличава броят на е-книжарниците, които продават Ръководството по бизнес растеж.

КУПИ ЗНАНИЕ

корична цена  39 лв. 
отстъпка – 20%
купи за 31 лв.
до 14 януари

    Изберете вид доставка Законово изискване

    отзиви за книгата

    ТВ интервюта за книгата “Бизнес растеж – как да го постигнем”

    ТВ Европа – окт 2020

    Търсите първокласни консултатни с 25-годишен опит?